Ако мога
Ако мога в тебе да порасна –
чувство на зародиш непрекършен.
Белегът ми още незараснал
само да е спомена завършен,
бих могла тогаз да преболея
всичките си трудни кръстопъти.
Калната вода ще мога да излея,
дето сънища среднощно мъти.
После ще си подредя света –
къща и уюта с хризантеми.
Плитката в косата ще сплета,
а очите ми ще са зелени,
със зеници скрили необята
от красивото на две вселени.
Ако мога само да порасна
в бялото на пролетно кокиче,
Всичко вече бих задраскала
за да мога пак да заобичам.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Ани Монева Всички права запазени
