Ако мога
Ако мога в тебе да порасна –
чувство на зародиш непрекършен.
Белегът ми още незараснал
само да е спомена завършен,
бих могла тогаз да преболея
всичките си трудни кръстопъти.
Калната вода ще мога да излея,
дето сънища среднощно мъти.
После ще си подредя света –
къща и уюта с хризантеми.
Плитката в косата ще сплета,
а очите ми ще са зелени,
със зеници скрили необята
от красивото на две вселени.
Ако мога само да порасна
в бялото на пролетно кокиче,
Всичко вече бих задраскала
за да мога пак да заобичам.
© Ани Монева All rights reserved.
