Ако можех да приличам на река,
която, без да иска сякаш, изненадва,
не бих била добра, не бих била!
А бих те влюбила във мене незабавно.
Преплувала бих свойте дълбини,
да опозная твоите като петте си пръста.
Не ме мисли сега! Не ме мисли!
Аз още дълго към брега ще се завръщам.
И ако имах нокти, щях да ги подостря
и с тях раздрала бих съня ти, за да вляза.
Ала ръцете ми са меки като восък.
Отдавна ноктите ми никакви ги няма.
И ако можех да рисувам тишина,
не бих боядисвала душата си със хаос.
Не бих била сама. Не бих била!
Но ти рисуваш по-добре от мен, за жалост.
© Елена Биларева Всички права запазени