Ако можех, когато ми липсваш,
с мисълта си да стигна до теб,
в тишината до теб да се сгуша,
бих била по–различен човек.
Ако можех, когато поискам,
да се вгледам във твоите очи
и със мислите твои да скитам,
бих се смяла, когато боли.
Ако можех, когато заспивам
и когато се будя сама,
бездиханна със теб да се сливам,
щях да бъда навярно добра.
Но не мога. Когато обичам
и бушува в мен диво страстта,
и когато от теб се отричам,
аз пак всъщност към тебе вървя.
© Ирена Иванова Всички права запазени
Поздравявам те!