Ако можех с болката да сътворявам
Ако можех с болката да сътворявам
само хубави неща,
то земята щеше да е Рая,
една пресбъдната мечта.
А толкоз болка има, господи,
по тази твоя, хубава земя,
че ако бяхме всички с тази мисия нагърбени,
зло нямаше да има на света.
Но защо, уви, тя, болката, ни прави -
сломени, тънещи в тъга
и от своите съдби, прегърбени,
носим кръста си едва.
Та нали ти казваш сам, във болката,
че се открива смисъла така,
но тук аз губя връзката,
защо го губим ний тогаз?
Но ако бъркам, моля те, прости ми
и посочи ми правилния път.
Как във болката да се науча
правилно да нося своя кръст.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Велислава Всички права запазени