Ако можех с болката да сътворявам

diexart (Велислава)
16 1

5.04.2012 г., 15:39 ч.

Поезия » Философска

553 0 1

само хубави неща,

то земята щеше да е Рая,

една пресбъдната мечта.

А толкоз болка има, господи,

по тази твоя, хубава земя,

че ако бяхме всички с тази мисия нагърбени,

зло нямаше да има на света.

Но защо, уви, тя, болката, ни прави -

сломени, тънещи в тъга

и от своите съдби, прегърбени,

носим кръста си едва.

Та нали ти казваш сам, във болката,

че се открива смисъла така,

но тук аз губя връзката,

защо го губим ний тогаз?

Но ако бъркам, моля те, прости ми

и посочи ми правилния път.

Как във болката да се науча

правилно да нося своя кръст.

Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.

mariqslavova1947 (Мария)

2012-04-05T17:08:11+03:00

Мило момиче,докоснала си се "до тази болка"Но вярвай ми тя е навсякъде около нас.Може би ако я нямаше и ние няма да гледаме понякога така филосовски на този дар от природата-живота.В болката всеки един от нас вижда и приценява всичко,защото от нея ние се учим и тя ни прави по-силни отколкото предполагаме.Успех!