5 апр. 2012 г., 15:39

Ако можех с болката да сътворявам

684 0 1

 

 

Ако можех с болката да сътворявам

само хубави неща,

то земята щеше да е Рая,

една пресбъдната мечта.

 

А толкоз болка има, господи,

по тази твоя, хубава земя,

че ако бяхме всички с тази мисия нагърбени,

зло нямаше да има на света.

 

Но защо, уви, тя, болката, ни прави -

сломени, тънещи в тъга

и от своите съдби, прегърбени,

носим кръста си едва.

 

Та нали ти казваш сам, във болката,

че се открива смисъла така,

но тук аз губя връзката,

защо го губим ний тогаз?

 

Но ако бъркам, моля те, прости ми

и посочи ми правилния път.

Как във болката да се науча

правилно да нося своя кръст.

 

 

 

 

 

 

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Велислава Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Мило момиче,докоснала си се "до тази болка"Но вярвай ми тя е навсякъде около нас.Може би ако я нямаше и ние няма да гледаме понякога така филосовски на този дар от природата-живота.В болката всеки един от нас вижда и приценява всичко,защото от нея ние се учим и тя ни прави по-силни отколкото предполагаме.Успех!

Выбор редактора

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...