Какъв би бил светът без нея?
И щеше ли изобщо да го има,
ако не беше онзи грях на Ева
зад портите в Едемската градина?
Историята помни не една и две
жени любящи, смели, непокорни,
разбивали стените със сърце …
Жени – пожари! И жени - икони!
В кръвта ни женска днес гори
искра от кладата на Орлеанска дева,
частица от безумната любов кълнѝ
на Жулиета и красивата Елена!
На Дон Кихотовци сме Дулсинеи,
и вдъхновителки, и верни Пенелопи.
Нарамила е всяка своя жребий…
А роли много в днешната епоха.
Но неизменна си остава тази –
жена да бъдеш – орис, благослов!
Светът живее с твоите пожари,
в жаравата ти винаги тупти … Живот!
© Даниела Виткова Всички права запазени