2.03.2023 г., 11:12

Ако не беше Тя

834 6 15

Какъв би бил светът без нея?

И щеше ли изобщо да го има,

ако не беше онзи грях на Ева

зад портите в Едемската градина?

 

Историята помни не една и две

жени любящи, смели, непокорни,

разбивали стените със сърце …

Жени – пожари! И жени - икони!

 

В кръвта ни женска днес гори

искра от кладата на Орлеанска дева,

частица от безумната любов кълнѝ

на Жулиета и красивата Елена!

 

На Дон Кихотовци сме Дулсинеи,

и вдъхновителки, и верни Пенелопи.

Нарамила е всяка своя жребий…

А роли много в днешната епоха.

 

Но неизменна си остава тази –

жена да бъдеш – орис, благослов!

Светът живее с твоите  пожари,

в жаравата ти винаги тупти … Живот! 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Даниела Виткова Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Чудесно стихотворение за жената!
  • Свят без жени, не е просто ''скучен'', а е невъзможен. Не мога да ''боготворя женското начало'' (такова просто няма), но уважавам жените. Да сте ни живи и здрави майки, съпруги и сестри!
  • Вили, радвам се, че ти харесва и ти благодаря много за коментара. Нека през най-типичния женски месец да си обградена с обич и вдъхновение!🌹❤️
  • Ода за жената
    Много ми хареса!!!
  • Иване, Бог затова е създал мъжът и жената, за да се допълват взаимно, в добро и в лошо .Аз ти благодаря за отношението и милите думи и пожелания! Наистина от ангажименти понякога пропускам ценно творчество тук, но е приятно, че го откривам и на твоята страница. Вдъхновен пролетен месец ти желая!

Избор на редактора

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...