10.04.2009 г., 7:39 ч.

Ако ни е писано... 

  Поезия » Любовна
1348 0 15

Трябва да спра да ти пиша,
но ти си в мен, в моето сърце.
Трябва да спра да те обичам,
за да си щастлив някой ден.
Трябва да спра да те гледам,
дори в спомена тъй мил за мен.
Трябва да спра да живея,
може би, но не съвсем.

Ако ни е писано отново,
рамо до рамо да вървим,
ще тръгнем ний, и то много скоро,
или може би, никога, уви.
Ако някой е предрекъл да сме двама,
ще ни събере след месеци, години, дни...
но кой ще каже какво ще стане,
послушно с тебе свеждаме глави.
И трудно ни е, ама трябва,
да поемем по сами.
Искам те и ти мене, но зная,
ще бъдем с тебе по сами...

От срещата ни с теб научих,
че я има, нея, любовта!
Доказах си, че съществува,
а сега ще трябва да и кажа... сбогом аз.
Но няма да спра да я искам пак.
Но няма да спра да те обичам, аз.
Ще те желая и ще се боря със себе си аз.
Но ти продължавай... такава е нашата съдба.
Трябва да спра да ти пиша,
но ти си в мен, в моето сърце.
Трябва да спра да те обичам,
за да си щастлив някой ден.
Трябва да спра да те гледам,
дори в спомена тъй мил за мен.
Трябва да спра да живея,
може би, но не съвсем.

Ако ни е писано...

© ГАЛИНА ДАНКОВА Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??