На...
Ако някога обикнеш икона
избор нямаш голям –
тя на теб ще гледа отгоре,
а долу ти ще си сам.
Край вас хора ще отминават,
но нали ти е все едно.
Продължаваш да се надяваш
и питаш с болка: Защо?
Когато обикнеш икона,
ще си ли щастлив? – Не знам,
защото в Рая влизат двама,
а в Ада –
можеш и сам...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Вили Тодоров Всички права запазени
Иконата е нещо пред ,което се прекланях,нещо пред ,което се молиш....Да обичах икона е все едно да обичаш някого платонично,хубав стих,караме да се замися още веднъй поздрави
argonyk
Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...
imperfect
Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...
На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...
Alex.Malkata
Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...
askme
Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...
imperfect
Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...
За пълен достъп до всички функции, използвайте нашето мобилно приложение. Инсталирайте го от Google Play.
