25.08.2009 г., 20:06 ч.

Ако някога 

  Поезия » Любовна
843 0 3

 

 

Ако в грохот на буря свирепа,

щом пороя раздира небето

и  смразява светкавичен стон,

аз  при  тебе подиря подслон,

                                       ти  бъди  там.

 

И  когато в поредната битка

ще се втурна, рискувайки всичко,

във тревожната нощ преди боя,

ми е нужна подкрепата твоя,

                                        ти  бъди  там.

 

Щом  във нервния делничен ритъм

уморен, отегчен, апатичен,

да не хлътна  във  блатото само

е  достатъчно твоето  рамо,

                                        ти  бъди  там.

 

Не,  не искам съратник в борбата.

Аз съм мъж – не ме плаши съдбата.

Пò е истински смисълът сякаш,

като знам, че си там  и ме чакаш...

                                  Затова бъди там.

 

 

А ако някога душата ти лека

се почувства самотна и крехка,

и потърси крила в любовта,

ще усетиш...      Тогава ела.    

                                      Аз ще съм там!

 

 

 

 

 

© Любител Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
  • Подслон от суетността, от лицемерието,коварството,дава само сърце ,което обича...
  • Здравей,Любител, много, много ми хареса твоя стих. Поздрави сърдечни! Благодаря ти за сътвореното... До следващо откровение
  • Не, не искам съратник в борбата.
    Аз съм мъж – не ме плаши съдбата.
    Пò е истински смисълът сякаш,
    като знам, че си там и ме чакаш...

    Много, много ми хареса...
Предложения
: ??:??