Ако някога
Ако в грохот на буря свирепа,
щом пороя раздира небето
и смразява светкавичен стон,
аз при тебе подиря подслон,
ти бъди там.
И когато в поредната битка
ще се втурна, рискувайки всичко,
във тревожната нощ преди боя,
ми е нужна подкрепата твоя,
ти бъди там.
Щом във нервния делничен ритъм
уморен, отегчен, апатичен,
да не хлътна във блатото само
е достатъчно твоето рамо,
ти бъди там.
Не, не искам съратник в борбата.
Аз съм мъж – не ме плаши съдбата.
Пò е истински смисълът сякаш,
като знам, че си там и ме чакаш...
Затова бъди там.
А ако някога душата ти лека
се почувства самотна и крехка,
и потърси крила в любовта,
ще усетиш... Тогава ела.
Аз ще съм там!
© Любител All rights reserved.
Здравей,Любител, много, много ми хареса твоя стих. Поздрави сърдечни! Благодаря ти за сътвореното... До следващо откровение
