Ако някога някъде няма те...
Ако те има теб
Ако някога някъде няма те...
На небето не ще засияят звезди,
планини вдън земя ще потънат,
слънцето в кърви веч' ще гори.
Ако някога някъде няма те...
Музите дарове свои ще скрият.
Не във куплети, светът ще е в проза,
птиците, вместо да пеят, ще вият.
Ако някога някъде няма те...
Ще угаснат надежди, мечти.
Градината няма да дава плода си,
почвата суха скръб ще роди.
Ако някога някъде няма те...
Ще сменят ветровете посоките,
ще докарат арктическа зима,
ще навяват преспи от злото.
Само с тебе светът е различен –
по-чист и по-светъл, пълен с искри,
на пъстра картина той заприличва
... и Любов от всякоя багра струи!
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Таня Донова Всички права запазени
