Ако някога решиш
да се завърнеш,
ще съм на прага, отмаляла
от дългото очакване.
Наметната със шала,
със прашен поглед от вятъра
прегръщал ме единствен
в самотните ми дни и нощи.
Пътеката обрасла ще потръпне
от стъпките ти боси,
а паякът на портата увиснал
ще бърза да разплита
гъстите си мрежи.
И крушката ще свети нощем.
Ако някога решиш...
Ще съм на прага.
© Галя Николова Всички права запазени