Ако някога решиш
да се завърнеш,
ще съм на прага, отмаляла
от дългото очакване.
Наметната със шала,
със прашен поглед от вятъра
прегръщал ме единствен
в самотните ми дни и нощи.
Пътеката обрасла ще потръпне
от стъпките ти боси,
а паякът на портата увиснал
ще бърза да разплита
гъстите си мрежи.
И крушката ще свети нощем.
Ако някога решиш...
Ще съм на прага.
© Галя Николова All rights reserved.
imperfect
Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...
nikikomedvenska
Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...
Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...
Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....
paloma66
АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...
paloma66
Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
