Ако някога тя заплаче...
Ако някога стане така,
че лицето ѝ някак се стъ́жни,
и дори заболи я глава,
вероятно е просто да... лъже.
Не, наистина. Бих се учудил!
Тя не спира да радва света,
и се питам - дали не е луда,
и с различна от земна, душа?
Че е пристан за моята обич,
вълнолом е за бурни вълни.
Даже пътите, дето съм вповече,
ги подрежда със мили очи.
Тя разби на живота оковите,
и не знае какво е умора.
Вечно бди над мойте тревоги
и ми пази сърцето от хората.
Не робува на чуждото мнение,
нито вярва на злобните слухове.
С чистота на детско рождение,
се превръща от нежност в юмрук.
Тя е толкова, толкова хубава,
че я гледам в захлас денонощно.
Като как, Боже аз я заслужих,
че е чудо в очите ми още?
Но внимавам, следя ѝ клепачите -
да не сбират горест на дъжд,
и кълна се, че мигом заплаче ли,
да е радост, че аз съм ѝ мъж!
©тихопат.
Данаил Антонов
22.12.2023
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Данаил Антонов Всички права запазени
