s7r (Валери Шуманов)
256 444
20.07.2008 г., 16:08 ч.

Ако пак заспя 

  Поезия
605 0 15
Вековен страх тежеше в раменете,
дъхът ми гаснеше във зъл воал.
Но нещо, нещо тлеещо в сърцето
ме топлеше като красив роман.

Обръщах всеки поглед в нежен повик,
жените всички викаха "Ела!"
И аз не спирах. И отново, и отново
с поеми багрех всяка красота.

Луната нощем светеше за мене,
звездите чакаха да дойде топъл дъжд.
За болките забравях. За последно.
Така, със болка, се превърнах в мъж.

Докосвах всяка плът с омайна нежност,
забравих злост, обида, суета.
Заспивах. И сънувах за копнежа,
който ме е пръкнал на света.

И всеки миг прегръщах със заблуда,
във всеки час се влюбвах с нова жар.
Ако пак заспя, ела да ме събудиш,
за да мога своя път да продължа.

© Валери Шуманов Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??