Ако пак заспя
Вековен страх тежеше в раменете,
дъхът ми гаснеше във зъл воал.
Но нещо, нещо тлеещо в сърцето
ме топлеше като красив роман.
Обръщах всеки поглед в нежен повик,
жените всички викаха "Ела!"
И аз не спирах. И отново, и отново
с поеми багрех всяка красота.
Луната нощем светеше за мене,
звездите чакаха да дойде топъл дъжд.
За болките забравях. За последно.
Така, със болка, се превърнах в мъж.
Докосвах всяка плът с омайна нежност,
забравих злост, обида, суета.
Заспивах. И сънувах за копнежа,
който ме е пръкнал на света.
И всеки миг прегръщах със заблуда,
във всеки час се влюбвах с нова жар.
Ако пак заспя, ела да ме събудиш,
за да мога своя път да продължа.
дъхът ми гаснеше във зъл воал.
Но нещо, нещо тлеещо в сърцето
ме топлеше като красив роман.
Обръщах всеки поглед в нежен повик,
жените всички викаха "Ела!"
И аз не спирах. И отново, и отново
с поеми багрех всяка красота.
Луната нощем светеше за мене,
звездите чакаха да дойде топъл дъжд.
За болките забравях. За последно.
Така, със болка, се превърнах в мъж.
Докосвах всяка плът с омайна нежност,
забравих злост, обида, суета.
Заспивах. И сънувах за копнежа,
който ме е пръкнал на света.
И всеки миг прегръщах със заблуда,
във всеки час се влюбвах с нова жар.
Ако пак заспя, ела да ме събудиш,
за да мога своя път да продължа.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Валери Шуманов Всички права запазени
