s7r (Валери Шуманов)
256 444
20 jul 2008, 16:08

Ако пак заспя 

  Poesía
624 0 15
Вековен страх тежеше в раменете,
дъхът ми гаснеше във зъл воал.
Но нещо, нещо тлеещо в сърцето
ме топлеше като красив роман.

Обръщах всеки поглед в нежен повик,
жените всички викаха "Ела!"
И аз не спирах. И отново, и отново
с поеми багрех всяка красота.

Луната нощем светеше за мене,
звездите чакаха да дойде топъл дъжд.
За болките забравях. За последно.
Така, със болка, се превърнах в мъж.

Докосвах всяка плът с омайна нежност,
забравих злост, обида, суета.
Заспивах. И сънувах за копнежа,
който ме е пръкнал на света.

И всеки миг прегръщах със заблуда,
във всеки час се влюбвах с нова жар.
Ако пак заспя, ела да ме събудиш,
за да мога своя път да продължа.

© Валери Шуманов Todos los derechos reservados

Свързани произведения
Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
: ??:??