Вековен страх тежеше в раменете,
дъхът ми гаснеше във зъл воал.
Но нещо, нещо тлеещо в сърцето
ме топлеше като красив роман.
Обръщах всеки поглед в нежен повик,
жените всички викаха "Ела!"
И аз не спирах. И отново, и отново
с поеми багрех всяка красота.
Луната нощем светеше за мене,
звездите чакаха да дойде топъл дъжд.
За болките забравях. За последно.
Така, със болка, се превърнах в мъж. ...