Показах ти света си - лимонада
в шише със старомодна тапа - топче.
Мехурчетата те разсмяха... Изненадан,
духът в бутилката наостри нокти
и се закани да смени посоката...
Не съм прочела правилно лицето ти.
(От грешките си винаги си патя).
Надеждите ми - въгленчета в шепа
са просто думи, хвърлени на вятъра
в напразен опит да преборя суетата...
Разбирам, предпочиташ празнотата
пред онова, което ти предлагах.
Ако приятел ти е самотата,
на Шехерезада в приказното царство
дори врагът ти ще забрави как се казваш...
© Дочка Василева Всички права запазени