Ако само поискам...
Ако сега те поискам и набера номера,
ще ме отхвърлиш навярно или с глас на момче
ще разпилееш чадърчета от бели глухарчета,
а аз ще потрепна като малко момиче.
Ако само поискам гласа ти да чуя,
ще последват миражи, които приспах,
а под преспи затрупах илюзии прашни -
да се пречистят с пролет, в която не бях.
Набирам те. Две къси повиквания.
Ефирът трепти със прекъсната нишка любов.
Звъни телефонът, гласът ти е същият
и сякаш пак сме едно двама с теб.
Но всичко различно е, аз вече съм друга.
Мечтая, но сме в далечни със теб светове
и с каменни двери зазидах вратите си,
да не улучиш усмивката на мойто лице.
Добро утро, любов неизречена в сбогом.
Или - сбогом, любов с утрото в мен.
Как света да загърбя на твойто "обичам",
а и моето - как да го скрия във мен?!
И защо пак те искам, щом сценария зная,
всеки жест, всяка дума и дишане в мен.
По-добре е да млъкна, че дива омая
ще омагьоса деня ми със мисъл по теб.
Е, май не те искам, заземил си се здраво,
а аз съм перце и летя с повей тих.
Телефона захвърлих, запазих си само
топлина от гласа ти за последния стих.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Евгения Тодорова Всички права запазени
