Ако само поискам...
Ако сега те поискам и набера номера,
ще ме отхвърлиш навярно или с глас на момче
ще разпилееш чадърчета от бели глухарчета,
а аз ще потрепна като малко момиче.
Ако само поискам гласа ти да чуя,
ще последват миражи, които приспах,
а под преспи затрупах илюзии прашни -
да се пречистят с пролет, в която не бях.
Набирам те. Две къси повиквания.
Ефирът трепти със прекъсната нишка любов.
Звъни телефонът, гласът ти е същият
и сякаш пак сме едно двама с теб.
Но всичко различно е, аз вече съм друга.
Мечтая, но сме в далечни със теб светове
и с каменни двери зазидах вратите си,
да не улучиш усмивката на мойто лице.
Добро утро, любов неизречена в сбогом.
Или - сбогом, любов с утрото в мен.
Как света да загърбя на твойто "обичам",
а и моето - как да го скрия във мен?!
И защо пак те искам, щом сценария зная,
всеки жест, всяка дума и дишане в мен.
По-добре е да млъкна, че дива омая
ще омагьоса деня ми със мисъл по теб.
Е, май не те искам, заземил си се здраво,
а аз съм перце и летя с повей тих.
Телефона захвърлих, запазих си само
топлина от гласа ти за последния стих.
© Евгения Тодорова All rights reserved.
