Ако само се обадиш
Ако само се обадиш,
ще те завия с облак от глухарчета,
заченат там,
където жълтурчетата никнат бързо,
и щом затворя,
ще пратя слънчевото зайче
да те окъпе в светлина.
Но само ако се обадиш…
Ако само се обадиш,
ще ти нарисувам не една,
а цели две овце,
и няма да ги връзвам
с въже за колчета,
а ще ги пусна да вървят
към теб на воля.
Но само ако се обадиш…
Ако само се обадиш,
ще ти подаря любимата си песен
и после офисът ти
ще се изпълни пак със малки хвърчила,
ще затанцуват слънчица в очите ти,
а мечтите вече няма да са невъзможни.
Но само ако се обадиш…
Ако само се обадиш…
Ако само се обадиш,
ще ти пратя слънце,
цопнато в морето,
а морските звезди
ще танцуват весело на плажа
и ще им се радват скорпионите,
надвили своята природа.
Но само ако се обадиш…
Ако само се обадиш,
ще намажа гърба ти
с крем „Здраве” там,
където криеш белезите
от крилете си,
а после ще изгоря дома си,
за да е светло по пътя ти към мен.
Но само ако се обадиш…
Ако само се обадиш…
И ще грейне Коледа,
а снежните човеци
в строен върволизъм
ще изписват с метли в небето
името ти, миг подир миг.
Но само ако се обадиш…
Ако само се обадиш…
© Роберт Кулиани Всички права запазени
Ако само се обадиш…
И ще грейне Коледа,
а снежните човеци
в строен върволизъм
ще изписват с метли в небето
името ти, миг подир миг.
Но само ако се обадиш…
Ако само се обадиш…