Ако сега очи затворя, само теб ще виждам
Исках да си моя.
Всичко щях да сторя,
но си тръгна ти...
Как да те забравя?
Как да го направя?
Не знам, ти кажи.
Колкото и време да минава,
споменът остава.
Завинаги.
Защото няма утре,
ако без теб заспивам,
запомни.
Сърцето ми те вика,
но вече няма сила.
Не чуваш ли?
И не искам да се будя,
защото те изгубих.
Завинаги.
Без тебе нямам нищо.
Без тебе аз не дишам.
Запомни.
Как сълзите да изтрия
щом като не спират?
Ужасно боли.
Сам ще сляза в Ада,
нека дойде краят.
Веднъж завинаги.
Но знай, че си моето момиче
и ще те обичам
винаги,
винаги...
Всичко щях да сторя,
но си тръгна ти...
Как да те забравя?
Как да го направя?
Не знам, ти кажи.
Колкото и време да минава,
споменът остава.
Завинаги.
Защото няма утре,
ако без теб заспивам,
запомни.
Сърцето ми те вика,
но вече няма сила.
Не чуваш ли?
И не искам да се будя,
защото те изгубих.
Завинаги.
Без тебе нямам нищо.
Без тебе аз не дишам.
Запомни.
Как сълзите да изтрия
щом като не спират?
Ужасно боли.
Сам ще сляза в Ада,
нека дойде краят.
Веднъж завинаги.
Но знай, че си моето момиче
и ще те обичам
винаги,
винаги...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Пешо Петков Всички права запазени
