vedbal (Пешо Петков) vedbal (Пешо Петков)
5
Feb 8, 2009, 10:09 AM

Ако сега очи затворя, само теб ще виждам

  Poetry » Love
1.9K 0 3
Исках да си моя.
Всичко щях да сторя,
но си тръгна ти...
Как да те забравя?
Как да го направя?
Не знам, ти кажи.

Колкото и време да минава,
споменът остава.
Завинаги.

Защото няма утре,
ако без теб заспивам,
запомни.

Сърцето ми те вика,
но вече няма сила.
Не чуваш ли?

И не искам да се будя,
защото те изгубих.
Завинаги.

Без тебе нямам нищо.
Без тебе аз не дишам.
Запомни.

Как сълзите да изтрия
щом като не спират?
Ужасно боли.
Сам ще сляза в Ада,
нека дойде краят.
Веднъж завинаги.

Но знай, че си моето момиче
и ще те обичам
винаги,
винаги...

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Пешо Петков All rights reserved.

Please rate anonymously and conscientiously.

Comments

Editor's choice

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Poetry 5.7K 5.0

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Poetry 4.2K 5.0

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Poetry 5.6K 5.0

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Poetry 5.1K 5.0

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Poetry 4.4K 5.0

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Poetry 4.8K 5.0