Ако ти от мене си отидеш,
със слънцето аз бавно ще заляза
и в синьото ти няма да ме виждаш,
дори и с топлия си лъч да се покажа.
А на брега на синьото небе
въздишките останали ще ти напомнят
за времето - то пак ще си преде,
пак дни след дните ще се гонят.
С парчета облаци сълзите ще си скривам,
с дъжда страстта ще угася,
зад хълма мъката си ще прикривам,
ще се загубя заедно с деня.
Едни очи аз искам да обичам,
едно сърце за мене да тупти.
На изгрева аз искам да приличам,
а не душата да крещи.
© Ивелина Цветкова Всички права запазени