Ако си замина-не плачи
и се залежа,
ако си замина
не плачи, мамо, за мене.
Скрий майчините сълзи,
от болка натежели.
Макар да знам ще те боли,
душата ти от скръб ще закипи,
запей ми, мамо,ако можеш
за вятъра,за слънцето,
за изгреви и залези далечни,
когато къпех се
под слънчеви лъчи
и с вятъра танцувах до зори.
Плачи,когато някога се случи
от теб да си замина не в пръстта,а
бъда неблагодарна дъщеря.
Тогава в скръб за мене
за моята душа пролей сълзи
дано се то прочисти,
от чисти майчини молби
които да закапят в мене
и чиста да се преродя.
Ако съм недостойна,
сложи забрадка черна
на побелите коси,
тогаз жали за мене.
Но, ако ей тъй мамо си замина
от този слънчев свят красив,
ти не плачи за мене,
за мен не лей сълзи.
Зная, мамо, как ще те боли,
нали и аз съм майка вече,
едва ли има по истински
от майчините сълзи натежали.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Евгения Тодорова Всички права запазени
пак ви БЛАГОДАРЯ