15 ene 2006, 12:28

Ако си замина-не плачи

  Poesía
1.3K 0 8
Aкo се разболея
и се залежа,
ако си замина
не плачи, мамо, за мене.
Скрий майчините сълзи,
от  болка натежели.
Макар да знам ще те боли,
душата ти от скръб ще закипи,
запей ми, мамо,ако можеш
за вятъра,за слънцето,
за изгреви и залези далечни,
когато къпех се 
под слънчеви лъчи
и с вятъра танцувах до зори.
Плачи,когато някога се случи
от теб да си замина не в пръстта,а
бъда неблагодарна дъщеря.
Тогава в скръб за мене
за моята душа пролей сълзи
дано се то прочисти,
от чисти майчини молби
които да закапят в мене
и чиста да се преродя.
Ако съм недостойна,
сложи забрадка черна
на побелите коси,
тогаз жали за мене.
Но, ако ей тъй мамо си замина
от този слънчев свят красив,
ти не плачи за мене,
за мен не лей сълзи.
Зная, мамо, как ще те боли,
нали и аз съм майка вече,
едва ли има по истински
от майчините сълзи натежали.








¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Евгения Тодорова Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Просълзи ме...
  • Благодаря на всички,но каквото съм искала да кажа -казала съм го.
    Това са моите изразни средства,ако го променя няма да е същото.
    пак ви БЛАГОДАРЯвие сте хората на които се възхищавам истински.
  • Днес явно ми върви да попадам все на тъжни стихове,но и много силни същевременно!Много докосва и в този си вид стиха ти и дори да не го преработиш не е загуба!
  • Браво, Джейни, пишеш по сърцето! Силен стих!
  • Според мен си написала страхотен стих.Не го пипай!Остави го такъв какъвто е.Всъщност, ако ти имаш желанието да го променяш действай, но не се опитвай да го промениш заради друг.Веднъж опиташ ли се да го преработиш, ще се загуби оригиналното в него.Този стих е стилен и истински.Показва болката на родителите към децата им.Караш хората да се замислят и да преживеят написаното.Поздравления, страхотен е.

Selección del editor

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...