Ако си замина-не плачи
и се залежа,
ако си замина
не плачи, мамо, за мене.
Скрий майчините сълзи,
от болка натежели.
Макар да знам ще те боли,
душата ти от скръб ще закипи,
запей ми, мамо,ако можеш
за вятъра,за слънцето,
за изгреви и залези далечни,
когато къпех се
под слънчеви лъчи
и с вятъра танцувах до зори.
Плачи,когато някога се случи
от теб да си замина не в пръстта,а
бъда неблагодарна дъщеря.
Тогава в скръб за мене
за моята душа пролей сълзи
дано се то прочисти,
от чисти майчини молби
които да закапят в мене
и чиста да се преродя.
Ако съм недостойна,
сложи забрадка черна
на побелите коси,
тогаз жали за мене.
Но, ако ей тъй мамо си замина
от този слънчев свят красив,
ти не плачи за мене,
за мен не лей сълзи.
Зная, мамо, как ще те боли,
нали и аз съм майка вече,
едва ли има по истински
от майчините сълзи натежали.
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Евгения Тодорова Все права защищены
пак ви БЛАГОДАРЯ