3.11.2010 г., 13:20

Ако те нямаше на Белия Свят...

1.9K 0 35

 

 

 

 

 

 

                            А К О   Т Е   Н Я М А Ш Е   Н А   Б Е Л И Я   С В Я Т...

 

            _________________________________________________

 

 

 

 

 

 

 

                           Ако на Белия Свят те нямаше...

 

 

 

                          Щеше да блестиш нереално "Отвъд".

                          Сред звезден порой - самотна Звезда.

                          Притихнала във благославяща китка чемшир.

                          Мъничка капчица Светена Вода.

 

 

 

                          Ако на Белия Свят те нямаше...

 

 

 

                         Бих те сътворил от Цветовете на Хаоса.

                         А не от реброто си... Греховното.

                         И заедно полетели към Залеза.

                         Щяхме да свием нейде Гнездото си.

 

 

 

                         Ако на Белия Свят те нямаше...

 

 

 

                         Стъклена Илюзия. Игра на фантазията ми.

                         Щях да се страхувам да не те счупя...

                         На безброй кристално звънтящи топчета.

                         Надолу по стълбите мраморни заподскачали.

 

 

 

                         Ако на Белия Свят те нямаше...

 

 

 

                         ... Ала те има - чаровна грешнице.

                         Земно Неповторима. Единствената Ева. 

                         Ти - Жената... Безмилостната...

 

 

 

                        Тръпна. Блудна. Неотразима. Дива...

                        Обвила ме със дълги дивни крака Самодива.

                        Гръд разголена... Очи зелени - хищно святкащи.

                        Изпиваща ме дълбоко и жадно в недрата си.

 

 

 

                        И разперил Криле...  От теб отлетях.

 

 

 

                       Заиздигах се високо над гръмовните облаци.

                       Над суетата. Над скверността и греха.

                       Сам себе във Паднал Ангел превърнал...

                       Горко разплакан... Разкаян... И простил си.

 

 

 

                       Между две Светкавици Кръстно разпънах се.

 

 

 

                       А Гръм страховит думите ми сетни заглуши:

 

                       Моля те, Господи. Прости ми и Ти...

 

 

 

 

 

 

 

                        Амин

 

 

 

                       2010 г.                                 Виктор БОРДЖИЕВ

 

 

 

 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Виктор Борджиев Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...