Nov 3, 2010, 1:20 PM

Ако те нямаше на Белия Свят...

  Poetry
1.9K 0 35

 

 

 

 

 

 

                            А К О   Т Е   Н Я М А Ш Е   Н А   Б Е Л И Я   С В Я Т...

 

            _________________________________________________

 

 

 

 

 

 

 

                           Ако на Белия Свят те нямаше...

 

 

 

                          Щеше да блестиш нереално "Отвъд".

                          Сред звезден порой - самотна Звезда.

                          Притихнала във благославяща китка чемшир.

                          Мъничка капчица Светена Вода.

 

 

 

                          Ако на Белия Свят те нямаше...

 

 

 

                         Бих те сътворил от Цветовете на Хаоса.

                         А не от реброто си... Греховното.

                         И заедно полетели към Залеза.

                         Щяхме да свием нейде Гнездото си.

 

 

 

                         Ако на Белия Свят те нямаше...

 

 

 

                         Стъклена Илюзия. Игра на фантазията ми.

                         Щях да се страхувам да не те счупя...

                         На безброй кристално звънтящи топчета.

                         Надолу по стълбите мраморни заподскачали.

 

 

 

                         Ако на Белия Свят те нямаше...

 

 

 

                         ... Ала те има - чаровна грешнице.

                         Земно Неповторима. Единствената Ева. 

                         Ти - Жената... Безмилостната...

 

 

 

                        Тръпна. Блудна. Неотразима. Дива...

                        Обвила ме със дълги дивни крака Самодива.

                        Гръд разголена... Очи зелени - хищно святкащи.

                        Изпиваща ме дълбоко и жадно в недрата си.

 

 

 

                        И разперил Криле...  От теб отлетях.

 

 

 

                       Заиздигах се високо над гръмовните облаци.

                       Над суетата. Над скверността и греха.

                       Сам себе във Паднал Ангел превърнал...

                       Горко разплакан... Разкаян... И простил си.

 

 

 

                       Между две Светкавици Кръстно разпънах се.

 

 

 

                       А Гръм страховит думите ми сетни заглуши:

 

                       Моля те, Господи. Прости ми и Ти...

 

 

 

 

 

 

 

                        Амин

 

 

 

                       2010 г.                                 Виктор БОРДЖИЕВ

 

 

 

 

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Виктор Борджиев All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...