А К О Т Е Н Я М А Ш Е Н А Б Е Л И Я С В Я Т...
_________________________________________________
Ако на Белия Свят те нямаше...
Щеше да блестиш нереално "Отвъд".
Сред звезден порой - самотна Звезда.
Притихнала във благославяща китка чемшир.
Мъничка капчица Светена Вода.
Ако на Белия Свят те нямаше...
Бих те сътворил от Цветовете на Хаоса.
А не от реброто си... Греховното.
И заедно полетели към Залеза.
Щяхме да свием нейде Гнездото си.
Ако на Белия Свят те нямаше...
Стъклена Илюзия. Игра на фантазията ми.
Щях да се страхувам да не те счупя...
На безброй кристално звънтящи топчета.
Надолу по стълбите мраморни заподскачали.
Ако на Белия Свят те нямаше...
... Ала те има - чаровна грешнице.
Земно Неповторима. Единствената Ева.
Ти - Жената... Безмилостната...
Тръпна. Блудна. Неотразима. Дива...
Обвила ме със дълги дивни крака Самодива.
Гръд разголена... Очи зелени - хищно святкащи.
Изпиваща ме дълбоко и жадно в недрата си.
И разперил Криле... От теб отлетях.
Заиздигах се високо над гръмовните облаци.
Над суетата. Над скверността и греха.
Сам себе във Паднал Ангел превърнал...
Горко разплакан... Разкаян... И простил си.
Между две Светкавици Кръстно разпънах се.
А Гръм страховит думите ми сетни заглуши:
Моля те, Господи. Прости ми и Ти...
Амин
2010 г. Виктор БОРДЖИЕВ
© Виктор Борджиев Todos los derechos reservados
моето възхищение, Виктор..сърдечно.