Ако ти не съществуваш,
аз такъв ще те измисля -
със душа на Рицар те жадувам
и една усмивка истинска.
На синчеца от полята с топло синьото
ще обагря твоите очи.
В късни доби ще откъсна билето,
ще го разбъркам с огнени лъчи.
Като магьосница ще те рисувам,
с много топлина ще те създам,
като стихия ще бушувам,
на ветровете силата на теб ще дам.
Лудо вино във кръвта ще ти наливам,
от огнище жар със шепи ще греба,
като бръшлян около теб ще се увия
и ще прекосим дъждовната дъга.
И там душите ще се слеят,
сърцата ще туптят в едно,
очите ни от щастие ще пеят...
Такъв те искам - мое Божество!
© Румяна Всички права запазени