Тихо утро пъстроперо
е разперило криле.
Слънцето подпряло чело
на Балкана ни зове...
Да забравим всяко зло
и живота да прегърнем,
аз надявам се, дано,
гръб пак да не му обърнем...
Знам - не е живота песен,
вятъра не свири в рими,
но щом сме в този свят чудесен
да докажем, че сме живи.
Нека бъдем по-добри,
да забравим алчност, власт,
щастието не боли
ако си от него част...
Но надеждата е празна -
Залезът ми се надсмя
и с усмивката му мазна
си отиди радоста...
Но все пак не е химера
да направим този свят,
малко по-добър от вчера,
утре - по-добър от днес...
Ако този стих докосне
леко твоето сърце,
значи не живях напразно
под могъщото небе...
09.06.2009
Георги Каменов
© Георги Каменов Всички права запазени