Аз не мисля често за тебе,
нито твоите белези нося,
с ръцете ти не флиртувам,
нито в съня ти препъвам се боса.
Аз дори не заспивам със тебе,
нито имам какво да изгубя,
ако утре решиш да си тръгнеш.
Просто тихо ще се сбогувам...
Само сърцето ревниво ще пази
тайна, по-страшна и от раздяла -
че с всяко вдишване си в ума ми
и издишвайки те мечтая;
всяка клетка в мен е белязана
със стотици въздишки отронени,
всяка ласка е миропомазана,
всяка дума е диря от спомени;
на съня ми си стожер среднощен,
приспиваш ме в люлка от нежност.
Ако утре решиш да си тръгнеш,
нищо не губя. Единствено себе си!
© Таня Донова Всички права запазени