12.08.2006 г., 18:15

Ако знаеш

1.4K 0 15
Ако знаеш колко ми тежи,
ако знаеш как ми липсваш,
би се върнала сега при мен,
би се върнала да ме обичаш.
Ако знаеш как съм сам,
ако знаеш колко те обичам,
би се върнала при мен
би се върнала да ми се вричаш!
Ако знаеш кой съм аз,
ако знаеш как се моля,
би се върнала у нас,
би се върнала, за да се боря.
Aко знаеш колко дни,
ако знаеш колко нощи,
би се върнала при мен,
би обичала ме още.
Ако знаеш, че тежи
ако знаеш що е мъка,
би отворила очи
би оставила разлъка.
Ако знаеш колко пъти,
ако знаеш как преди,
би желала ме в ума ти,
би ме милвала и ти.
Ако знаеш как умрях,
ако знаеш как живея,
би ме взела пак от тях,
би ме карала да пея.
Ако знаеш как готов,
ако знаеш колко искам,
би се върнала любов
и морето ще разплискам
Ако знаеш ад и рай,
ако знаеш миг и вечност,
би била със мен до край,
би ме гушнала със нежност.
Ако знаеш как мълча,
ако знаеш как говоря,
би убила в мен смъртта,
би дошла по своя воля!

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Димитър Иванов Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Имаш и моите аплодисменти, Митко!
    И според мен се налага да се сложи пунктуация!
  • Прекрасно е!
  • Ама наистина е невероятен стих!
    Не ми омръзва да го препрочитам!
  • прекрасен стих, прекрасен! и като допълнение - аз съм твърдо "За" пунктуацията, при това - правилната!
  • Присъединявам се към мнението на Златка.
    Стихотворението е хубаво, но по принцип, липсата на пунктуация затруднява при четенето и това разваля удоволствието от хубавата поезия. Да не говорим, че една запетайка, сложена не където трябва, може да промени смисъла. Както писа Ивайло във форума, неправилно поставена запетайка може да ти коства живота.

Избор на редактора

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....