16.10.2017 г., 8:22 ч.  

Ако знаеше 

  Поезия
2606 11 25

 

Ако разбереш, че “утре“ няма да има,
какво би направил? Къде би се скрил?
Какво би дал? И от кого би вземал?
Ако можеш,
какво ли би променил?

Ако знаеш, че “утре“ няма да има,
ще дадеш ли на беден туй, що е твое?
А ако някой умира, ти дали би подминал?
Ще си разбиеш ли
съня и покоя?

От последния ден би ли дал половина,
на някой изпаднал в беда и неволя.
Без отплата и просто така без причина,
за нечий живот
би ли жертвал ти своя?

Ако знаеш, че “утре“ няма да има,
би ли ударил? И кого би любѝл?
За изневяра нечия непреодолима,
би ли жертвал деня?
А дали би убил?

Ако това е твоето последно нощес,
коя болка ще стане не́поносима?
Кое ще прехвърлиш от утре за днес?
Поправя ли се туй,
що е неепоправимо?

Ще прегърнеш ли силно всички онез,
що носят към теб вина непростима?
Ще спиш ли още във буден унес,
ако живота приключва
необратимо?

А кога ще признаеш своите грешки?
Ще поискаш ли прошка за стария грях?
Ако срещнеш сираче с окъсани дрешки,
ще му дариш ли надежда
и мъничко смях.

Има ли смисъл от суета и от злоба,
ако знаеш, че “утре“ вече е прах?
Ще копаеш ли още някому гроба?
От възмездие горе
не те ли е страх?

Ако “утре“ го няма и знаеш това,
а виждаш врага да се дави във кал.
Пак ли ще махнеш със лека ръка?
Ще я протегнеш ли?
Последен шанс би ли му дал?

А на злия и лошия с най - тежкото бреме,
Дали ще простиш преди неизбежното?!
Да сбъднеш мечта ще имаш ли време?
За твойта любов,
оназ безметежната!

Знай “утре“ на никой не е обещано.
Ако утре те няма, то днес още можеш.
Закъсняваш, а мислиш си, все че е рано.
А знаеш, смъртта няма
как да отложиш.

Представи си, че нямаш никакво време.
Любимите даже, няма как да прегърнеш.
А със себе си никой не можеш да вземеш.
А и никога вече
няма “днес“ да се върне.

 

Октомври 2017              В. Тодорова

© Valya Тodorova Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
  • Благодаря, Карма! Надявам се да стигне до сърцата на повече хора!
  • Браво,много красиво!
  • 💕💕💕 💛💛💚 💙💙💙
  • Благодаря!
  • Тук човек би могъл да се замисли при всеки ред...силно и положително потресаващо. Браво!
  • Благодаря Меги! Пак заповядай!
  • Много стойностен стих, Валя, поздравления!
  • Благодаря Валентина, че ми гостува! Радвам се много и на теб Ренета. Заповядайте пак на страничката ми.
  • Добре, че последвах Валентина - Прекрасно е, Валя!
  • никой не е излязъл от живота жив, Вал, винаги може да няма утре, затова да живеем като за последно - ако може всичко най-добро да покажем и цялата любов да дадем
  • Много се надявам да постигна въздействие наистина, Ели! Благодаря, че прочете!
  • Мъдро и замислящо! Много искрени емоции си вложила, Валя.
    И постигаш въздействие...
  • Благодаря Райна! Наистина трябва да изживяваме всеки ден, като последен, защото “утре“ на никого не е обещано.
  • Много замислящо,Вале....когато някой си отиде от нас завинаги - остава онова съжаление, че е можело нещо да направим, да кажем,че нещо сме пропуснали и мисля си аз, че всеки ден трябва да живеем като за последно! Да не пропускаме, да кажем"обичам те!", "липсваш ми"...да не пропускаме да даваме от себе си! Хубав стих!
  • Благодаря ви Албена, Мария и Марго. Да Марго, обикновено така става. И аз съм го преживяла това, но въпреки всичко не спирам да помагам с каквото мога. Хубав ден на всички и повече добри дела!
  • Изключителен стих! В любими! Но ще дам честен, обобщен отговор. Общо взето живея така, сякаш няма да има утре. И тези, на които подадох ръка се опитаха да я отхапят. Сега, макар и късно, уча се да живея с перспектива и да гледам живота от моя, лична гледна точка.Трудно е.
  • Въпроси, с които човек би могъл да направи равносметка на живота си...
  • Хубави въпроси задаваш, Валя!... Защото никой не знае дали този ден или тази нощ няма да е последната за него... Поздравявам те за силния стих!
  • Благодаря ви Хари и Цъки, че ме уважихте с присъствието си. Радвам се, че споделяте идеята на стиха.
  • Силно и затрогващо!Поздравления,Валя!
  • Разплака ме Валя. Много силен стих си сътворила мила.. Уникална си да знаеш.. Душа човек си..Щастлив съм че познавам такова съкровище като теб...
    Много си над нещата Валя.. ама много ..
  • Надявам се Веси, всеки да си зададе тези въпроси, това би променило много неща. Оправяй настроението. Благодаря и на Влади, Георги и Пепи за гостуването и успешна седмица.
  • Валя, прекрасно е! По стечение на обстоятелствата днес съм в такова настроение и този стих ме разплака...
  • Ако всеки си задаваше тези въпроси, светът наистина щеше да е прекрасен. Поздравления, Валя!
  • Хубаво - и по форма, и по съдържание...
Предложения
: ??:??