Ако знаеше
Ако разбереш, че “утре“ няма да има,
какво би направил? Къде би се скрил?
Какво би дал? И от кого би вземал?
Ако можеш,
какво ли би променил?
❤
Ако знаеш, че “утре“ няма да има,
ще дадеш ли на беден туй, що е твое?
А ако някой умира, ти дали би подминал?
Ще си разбиеш ли
съня и покоя?
❤
От последния ден би ли дал половина,
на някой изпаднал в беда и неволя.
Без отплата и просто така без причина,
за нечий живот
би ли жертвал ти своя?
❤
Ако знаеш, че “утре“ няма да има,
би ли ударил? И кого би любѝл?
За изневяра нечия непреодолима,
би ли жертвал деня?
А дали би убил?
❤
Ако това е твоето последно нощес,
коя болка ще стане не́поносима?
Кое ще прехвърлиш от утре за днес?
Поправя ли се туй,
що е неепоправимо?
❤
Ще прегърнеш ли силно всички онез,
що носят към теб вина непростима?
Ще спиш ли още във буден унес,
ако живота приключва
необратимо?
❤
А кога ще признаеш своите грешки?
Ще поискаш ли прошка за стария грях?
Ако срещнеш сираче с окъсани дрешки,
ще му дариш ли надежда
и мъничко смях.
❤
Има ли смисъл от суета и от злоба,
ако знаеш, че “утре“ вече е прах?
Ще копаеш ли още някому гроба?
От възмездие горе
не те ли е страх?
❤
Ако “утре“ го няма и знаеш това,
а виждаш врага да се дави във кал.
Пак ли ще махнеш със лека ръка?
Ще я протегнеш ли?
Последен шанс би ли му дал?
❤
А на злия и лошия с най - тежкото бреме,
Дали ще простиш преди неизбежното?!
Да сбъднеш мечта ще имаш ли време?
За твойта любов,
оназ безметежната!
❤
Знай “утре“ на никой не е обещано.
Ако утре те няма, то днес още можеш.
Закъсняваш, а мислиш си, все че е рано.
А знаеш, смъртта няма
как да отложиш.
❤
Представи си, че нямаш никакво време.
Любимите даже, няма как да прегърнеш.
А със себе си никой не можеш да вземеш.
А и никога вече
няма “днес“ да се върне.
Октомври 2017 В. Тодорова
© Valya Тodorova All rights reserved.
