Ако зная, че утре самѝн ще остана
Ако зная, че утре самѝн ще остана
и душата ще скита по сивите друми,
ще обикна света и ще хвана Балкана,
ще засвиря словесно на фините струни.
Ще залюбя жена и дори да изгарям,
ще я нося в сърцето, което ще страда.
Ако любя жена, любовта ще повтарям
като нежен певец на красива естрада!
Ако плаче, ще бъда до нея спокоен
и на моето рамо сълзите ще падат.
Ще обичам, но зная, че тя не е моя.
Тя е просто велика, ефирна балада!
Ако зная, че утре самѝн ще остана,
ще целуна жената на моите думи,
след които душата – отворена рана –
ще заскита щастлива по сивите друми...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Димитър Драганов Всички права запазени
