13.01.2011 г., 13:10

Акростих

1K 0 1

Едно море от чувства и наслада.

Днес ще преплуваме с теб.

Насън се носим сякаш в забрава.

А сякаш е реалност туй навред!

 

Любовно наслаждават се вълните, на

Юг и север в безкраен кръговрат.

Безспир отмиват там скалите,

От сутрин рано чак до късен здрач.

Във вечността е силата им спотаена.

 

Нито за миг те не престават своя бяг.

И с упорство те сломяват своя враг.

 

Опасност и беди безчет преодоляват,

С волята си те на всичко устояват.

Така урок ни дават всеки път.

А ние хората държим напук,

Все собствените грешки да допуснем.

А с живота си дали ще ги напуснем?

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Валентина Недялкова Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Моли се само да не ти се случа....

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...