Акростих
Едно море от чувства и наслада.
Днес ще преплуваме с теб.
Насън се носим сякаш в забрава.
А сякаш е реалност туй навред!
Любовно наслаждават се вълните, на
Юг и север в безкраен кръговрат.
Безспир отмиват там скалите,
От сутрин рано чак до късен здрач.
Във вечността е силата им спотаена.
Нито за миг те не престават своя бяг.
И с упорство те сломяват своя враг.
Опасност и беди безчет преодоляват,
С волята си те на всичко устояват.
Така урок ни дават всеки път.
А ние хората държим напук,
Все собствените грешки да допуснем.
А с живота си дали ще ги напуснем?
© Валентина Недялкова All rights reserved.
