Акростих
529
0
0
Винаги с усмивка на лицето,
ей там е, с нейното момче.
Силата ù е в сърцето,
инат във вените тече.
Негативизъм? Непознат е той.
А при другите чете се в погледа.
Йори? Любимият ù герой.
Дори от птичките ревнува пролетта.
Е, дете, жена и дявол,
нали разбра, описвам ти я.
Очите? Пламъчето в тях не гасне никога.
В края ти се иска да продължа,
а път тя изчезна... отново с него за ръка.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Весела Найденова Всички права запазени
