Акростих
528
0
0
Винаги с усмивка на лицето,
ей там е, с нейното момче.
Силата ù е в сърцето,
инат във вените тече.
Негативизъм? Непознат е той.
А при другите чете се в погледа.
Йори? Любимият ù герой.
Дори от птичките ревнува пролетта.
Е, дете, жена и дявол,
нали разбра, описвам ти я.
Очите? Пламъчето в тях не гасне никога.
В края ти се иска да продължа,
а път тя изчезна... отново с него за ръка.
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Весела Найденова Все права защищены
