momo752 (Марин Маринов)
31 102
20.07.2010 г., 14:03 ч.

Акростих за теб 

  Поезия » Друга
1722 0 7

Болка пронизва ме в сърцето,
Ето, мрачно вече е лицето.
Защо така се разделихме?
Толкова чувства ние прикрихме.
Една надежда ни остава, дори
Белегът от грешката още да гори.
Никога, нищо да не ни раздели,
Единствена за мен вечно да си ти.
Мечти, надежди и печал,
Остава само това, което си мечтал.
Глупав изглежда животът за мен,
А как го обичах, дори и студен.
До кога ще продължи това?
А дали ще мога аз да издържа?
Живея безразличен живот
И дори да минавам по пътя широк.
Всички сме хора, всички грешим.
Еднакви болки и злоба таим.
Явно и двамата във ада ще горим…

© Марин Маринов Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
  • края ме разби..в Ада ще горим.Страхотен акростих,поздрави
  • Много сполучлив акростих.
    А любовта е повече болка...но нека я има!
  • Поздрав Момо, просто се учим ,а дали ад или рай избираме сами...Живота е пред теб усмихни се и напред!!!
  • Добър стих,Браво!!
  • Ейййй! Я не се връзвай! ::
    Толкова много любов чака пред нас да бъде излюбена!
    Толкова много красота чака от нас да бъде разбулена!
    Толкова много ръце, копнеят да стоплят душата изгубена!
    Хвърли химикалката в шкафа и пиши със дела нова песен събудена :::)
    Ей така мисля аз :::))
  • Хареса ми! Първо да опознаем Рая!
    Поздравления!!
  • поздрав, харесах
Предложения
: ??:??