Акростих за теб
Болка пронизва ме в сърцето,
Ето, мрачно вече е лицето.
Защо така се разделихме?
Толкова чувства ние прикрихме.
Една надежда ни остава, дори
Белегът от грешката още да гори.
Никога, нищо да не ни раздели,
Единствена за мен вечно да си ти.
Мечти, надежди и печал,
Остава само това, което си мечтал.
Глупав изглежда животът за мен,
А как го обичах, дори и студен.
До кога ще продължи това?
А дали ще мога аз да издържа?
Живея безразличен живот
И дори да минавам по пътя широк.
Всички сме хора, всички грешим.
Еднакви болки и злоба таим.
Явно и двамата във ада ще горим…
© Марин Маринов All rights reserved.
