Fontaine (Димитър Димчев)
172 1265
23.06.2009 г., 1:50 ч.

Акуамарин 

  Поезия » Любовна
871 0 5

http://www.vbox7.com/play:352f62d3



Видяхме я, но още бяхме малки

и връщахме се всяка нощ за нея,

и мислихме, че може би русалка

разпускала коси е нощ на кея.

 

А старците на кораба зъбати,

ни разказаха  за нея само страшно

как потопила хиляди фрегати

и удряла мостика със опашка.

Как всяка нощ я дебнел някой пъргав,

във тъмното, под жарът на огнището,

как - с бързина на жилава пъстърва,

избягала и той заплаквал скришом.

Как, като муле, чувствал после бича

от спомена – разпъващ го на кръста,

и трепетът в това, че е кибичил,

го следвал като обвиняващ пръст.

И чувството, че щял да я намушка,

го дращело кат' кубче сол във рана,

и липсата на старата му пушка,

единствено го спряла да остане.

 

Но... О, защо небето не е синкаво?

Защо изсъхват тукащните ручеи?

Дали сега е правилен инстинктът ми

и някъде дълбоко е заключена...

Но ето, аз, морякът, все ще скитам

и заклевам се, че пак ще те спасим,

русалке, и където да си скрита,

ще бъдеш моята,

... Акуамарин...

 

 

P.S. Горещо препоръчвам да се прочете, докато се слуша песента от филма, горе е линкът. С поздрав за всички влюбени...

 


 

 

 

 

 


© Димитър Димчев Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??