Акуамарин
http://www.vbox7.com/play:352f62d3
Видяхме я, но още бяхме малки
и връщахме се всяка нощ за нея,
и мислихме, че може би русалка
разпускала коси е нощ на кея.
А старците на кораба зъбати,
ни разказаха за нея само страшно
как потопила хиляди фрегати
и удряла мостика със опашка.
Как всяка нощ я дебнел някой пъргав,
във тъмното, под жарът на огнището,
как - с бързина на жилава пъстърва,
избягала и той заплаквал скришом.
Как, като муле, чувствал после бича
от спомена – разпъващ го на кръста,
и трепетът в това, че е кибичил,
го следвал като обвиняващ пръст.
И чувството, че щял да я намушка,
го дращело кат' кубче сол във рана,
и липсата на старата му пушка,
единствено го спряла да остане.
Но... О, защо небето не е синкаво?
Защо изсъхват тукащните ручеи?
Дали сега е правилен инстинктът ми
и някъде дълбоко е заключена...
Но ето, аз, морякът, все ще скитам
и заклевам се, че пак ще те спасим,
русалке, и където да си скрита,
ще бъдеш моята,
... Акуамарин...
P.S. Горещо препоръчвам да се прочете, докато се слуша песента от филма, горе е линкът. С поздрав за всички влюбени...
© Димитър Димчев All rights reserved.
