lorsa (Лора Димитрова)
96 385
1.02.2011 г., 13:40 ч.

Ала-бала-нищо 

  Поезия » Любовна
1298 0 17

Бездиханна станах от игри.

Хроничният недостиг в дробовете

на кислород уж взе да ми тежи,

а съм присвила поглед във ръцете.

Броя.

Едно... и две... и три...

И още

търпеливо чакам да се скриеш

в удобното за егото ти „после”

и никога в очакваното „ние”.

Ще си броя. До пилците наесен,

когато пак ще е сезон за влюбване,

за да те преживея в друга песен;

за да те нямам до себепогубване...

Сефте. Нали прикрил си се удобно

зад противоречивото „не зная”,

епизодично за да ми напомняш

онези. Предните.

Онези с „края”.

Играта загрубява. Ама нищо –

... девет, десет!

И очи отварям,

за да видя как... не си обичал.

И на „твойто” как... не отговарям.

... Но днес (така и караме по детски),

по напречния разрез на моментите

в които търсех теб и губех себе си,

реших играта да сменим впоследствие.

Какво ще кажеш с теб да се погоним

стръвнишката? Приемаш? С неохота ли?!

Забавно ще е. Кратко.

Като спомен.

 

Пу за мене!

Аз те гоня.

 

... от живота ми.

© Лора Димитрова Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??