Ала как?
Съмненията в мен дълбаят,
полека-лека зъл овраг.
Дали в началото на края,
ще си отида. Ала как?
А ти си хъркаш безметежно,
за мен сънят е като враг,
с остатъци любов и нежност,
ще си отида. Ала как?
Животът, казват – продължава,
направи ли те на глупак.
Съдбата следвам и тогава
ще си отида. Ала как?
Ще изрека: — След мен остава,
последно сбогом в стих. И мрак,
светулка следвам. По жарава
ще си отида. Ала как?
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Надежда Ангелова Всички права запазени
