Ала как?
Съмненията в мен дълбаят,
полека-лека зъл овраг.
Дали в началото на края,
ще си отида. Ала как?
А ти си хъркаш безметежно,
за мен сънят е като враг,
с остатъци любов и нежност,
ще си отида. Ала как?
Животът, казват – продължава,
направи ли те на глупак.
Съдбата следвам и тогава
ще си отида. Ала как?
Ще изрека: — След мен остава,
последно сбогом в стих. И мрак,
светулка следвам. По жарава
ще си отида. Ала как?
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Надежда Ангелова Все права защищены
