17.06.2014 г., 22:21

Ала нямаш мен...

764 0 2

                                                Заглавието е взаимствано от песента на

                                                Камен Воденичаров

 

Нямаш ме и няма да ме имаш.

Аз избягах много по-преди.

Трябваше да даваш, не да взимаш.

Навикът убийствено вреди.

 

Гониш ме, но няма да ме стигнеш.

Вятъра съм яхнала за кон.

Ще изчезна аз – преди да мигнеш.

Ще се срутиш ти от своя трон.

 

Искаш ме, но няма да съм твоя.

Можеш ли да хванеш облак бял?

Ще се скрия просто зад завоя.

Ще остане твоята печал

 

да ми маха за последно сбогом.

Ти ще си ужасно променен.

Може би жени ще имаш много,

ала винаги ще помниш мен.

 

http://vbox7.com/play:d2475536

 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Нина Чилиянска Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Харесах
  • Много добро! Чудесна интерпретация върху песента!
    Харесах,Нина!Оценявам го! Благодаря за удоволствието!
    Поздрави!!!!!!

Избор на редактора

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...