Ала спомням си (може би напук)

7.01.2009 г., 22:45 ч.

Ала спомням си (може би напук)

Поезия

715 1 3

Преглътнах смело. И си тръгнах.
Не посмях да съм ленива.
Преминах тук. И се върнах.
Не посмях да съм щастлива.

И едно решение по-малко...
Наместо поредната история.
Една строшена чаша, колко жалко,
поредната превъртана пародия...

Или любов наричаха я още,
аз твърде много я забравих,
прости ми, че не гледах снощи,
врата, дето тежко се стовари...

Но недей прощава за очите,
аз за тях не мога да се върна.
Не ми споделяй колко бяха дните,
дето се обръщах все на тръгване.

Но ти отмина. Аз прегърнах друг.
Пропука се тавана от лъчите.
Ала спомням си (може би напук),
туй нещастно, отминало обичане...

Свързани произведения

Коментари

Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.

~iSkRiCa~ (Свобода)

2009-01-11T23:41:39+02:00

Задобряваш, прекрасна
johnny_t (Иван Тодоров)

2009-01-10T05:41:05+02:00

Ако всяко стихотворение е както писа предния път начин да изразиш себе си, то аз бих се изсмял на всеки който твърди че те познава и разбира. Всяко едно твое стихотворение е като неизвестно в едно голямо и сложно уравнение описващо твоя живот. Прекланям се пред тази твоя дарба.
С Уважение!
vanila_n (Виолета)

2009-01-08T19:48:07+02:00

"Ала спомням си (може би напук),
туй нещастно, отминало обичане..."

Харесвам стила ти, харесва ми и този стих!