Преглътнах смело. И си тръгнах.
Не посмях да съм ленива.
Преминах тук. И се върнах.
Не посмях да съм щастлива.
И едно решение по-малко...
Наместо поредната история.
Една строшена чаша, колко жалко,
поредната превъртана пародия...
Или любов наричаха я още,
аз твърде много я забравих,
прости ми, че не гледах снощи,
врата, дето тежко се стовари... ...